EMILIA OCHKOVA

Навред:  дъх-спомен
от живи  цветове

за миналите аромати
...векове,
всред шум на
приливи
и градове,
дъх-спомен
в каменно лице.
Навред:
лъчи из отражения
на сенки,
мамени от топлина.
И пяната от мисли
крехки
се гали в пясък-
пустота.